Седмица на гората в Свищов

Въпреки усложнената обстановка и тази година „Седмица на гората“ бе отбелязана в Свищов.
По инициатива на Изпълнителна агенция по горите и СЦДП, към малките природолюбители беше отправено предизвикателство- да нарисуват или опишат гората през собствените си очи. Имаме удоволствието да ви представим творбите на нашите малки наследници.
Моят разказ за гората
Пролет е…. И необичайно за нас децата извънредно положение… Стоя си вкъщи и гледам тъжно през прозореца. Пролетта не чака – дърветата са се пременили в зелен разкош.
Стоя си вкъщи и си спомням колко много обичахме планината и гората през този сезон. Аз и семейството ми – сами сред природата. Всеки път навлизайки дълбоко в гората, сякаш прекрачвахме границата на един друг свят, далеч от стреса, напрежението, проблемите, забързаното ежедневие. И гората ни прегръщаше със зеленината си, лекуваше душите ни с чист и свеж въздух и ни подаряваше любов. Любов чрез песента на птиците. А после закачливо ни погъделичкваше с игривите слънчеви лъчи през клоните на дърветата. Бяхме далеч от външния свят, забравяхме за него и шума на автомобилите и градския транспорт, за пушека от комините на предприятията, вредните химикали във въздуха …
И бяхме свободни!
Но сега всичко е различно и трябва да си стоим вкъщи… Не сме излизали от толкова време. Затворени сме в четири стени, като в килия… И мисля за гората…
Гората е сложна екологична система. Дърветата, храстите, лишеите, тревите, мъховете, гъбите, животните и множеството микроорганизми са различните нейни елементи. Сега, повече от всякога осъзнавам, че тя не е просто дървесина или материал за някой шкаф, бюро, веранда, маса, стол!?... И се питам какво ще стане, ако продължаваме да я експлоатираме безразборно или я унищожаваме и замърсяваме? Какви ще са последиците, ако гората престане да преработва въздуха!? Замислете се! – ами ако всички гори изчезнат и спрат да „вършат работата си“? Кой ще поеме техните жизненоважни природни задачи, като производството на кислород и повишаването на качеството на въздуха, регулирането на водния баланс, предпазването от свлачища, предотвратяването от силните ветрове и още, и още?
Ролята на гората винаги е била и ще бъде изключително важна за екологията, околната среда и най-вече за живота на хората.
Тя е нашето бягство от реалността! Представям си я като фея, която иска да направи всички ни здрави, спокойни, отпочинали и щастливи. Гората винаги ни посреща приятелски и гостоприемно, защото като че ли мисли за нас. Време и ние да помислим малко повече за нея!
Случайно попаднах на материал в интернет, че всички, завършващи във Филипините, трябва да засадят 10 дървета при дипломирането си. Хайде и ние да последваме техния пример! Представяте ли си – всички ученици от цяла България?!... Борчета, ели, смърчове, мури, брези, липи, брястове, върби, дъбове, букове, габър, кедър, храсти, … Колко много широколистни и иглолистни дървета ще бъдат засадени!
И ще бъде нашата гора! Гората на децата на България! Защото само любовта към гората и дърветата може да излекува този свят!
Симоне Михайлова Чиприянова-13 г.
град Свищов